Погребението на Густав Щреземан – снимки в българската преса, отразяващи погребението на големия германски политик от Междувоенния период, д-р Густав Щреземан, 1929 г.
Източник: Политика, Год. Х, бр. 4, София, 24 окт 1929 г., с. 1-2
Гробът на Пейо Яворов – статуята на скулптора Ив. Лазаров върху гроба на българския поет П. К. Яворов, по случай освещаването й, 1929 г. Освещаване на паметника на Яворов, 15 години след неговата смърт.
Източник: Политика, Год. Х, бр. 4, София, 24 окт 1929 г., с. 1, Политика, Год. Х, бр. 5, София, 1 ноември 1929 г., с. 1
Гробът на Марин Дринов се намира в София. Целта на тази кратка справка е да представи състоянието, в което той се намира днес.
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище, по онова време все още в Османската империя. Умира през 1906 г. град Харков, който тогава се намира в Руската империя. Дринов е считан за един от основоположниците на научната българска историография. Голяма част от изследователската си дейност Марин Дринов извършва в Русия. Наред с ключовата си роля в формирането на модерната българска наука, Дринов е и активен участник в първите стъпки по изграждането на новата българска държавност в периода 1877-1879 г. Тогава той е важна част от т.нар. Временно руско управление. Първоначално съветва Царя-Освободител Александър II. Между 1878 и 1879 г. Марин Дринов вече завежда Отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. Това е първообразът на бъдещето българско Министерство на просветата. В този период Дринов участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Марин Дринов е дин от съставителите на Търновската конституция. По негово е предложение София е определена да стане новата столица на възстановената Българска държава.
Марин Дринов умира в Русия, но е погребан в Централния софийски гробищен парк. Гробът му е в Парцел N 44, където вечен мир са намерили някои от най-видните дейци на българското предприемачество, политика, военно дело, но най-вече на науката и културата. Нека посочим само имената на колоси в националния ни духовен живот като Кръстьо Сарафов (1876-1952), Лазар Добрич (1881 -1970), Константин Кисимов (1897-1965), Панчо Владигеров (1899 -1978), Лео Конфорти (1911 -1970), Маргарита Дупаринова (1921-2005), Апостол Карамитев (1923 -1973), Григор Вачков (1932-1980) и много други.
Преди няколко години, по-точно през 2016 г. по инициатива на Траурна агенция Кипарис списание Анамнеза засне тогавашното състояние на гроба на големия български историк. Поради нерадостното му състояние тогава се ограничихме с публикуването само на една снимка, която може да видите в сайта ИСТОРИЧЕСКИ ПОРТАЛ. На снимката се виждат традиционните за гробищата безобразия – откраднати метални букви, разкъртени плочи, мърсотия и т.н. Миналата седмица Траурна агенция Кипарис отново засне актуалното състояние на гроба и приятно се изненада от подобренията. Гробът на Марин Дринов е почистен, плочите са ремонтирани, буквите са възстановени. По-надолу публикуваме снимките.
Румънските войнишки гробища в София, както и сръбските. представляват интересно място на паметта за Първата световна война. Те се намират в Централните софийски гробища. Днес са сравнително добре поддържани. Както и към сръбските. така и към тях има и указателни табели, така че не е трудно да бъдат намерени.
„Гробищата на героите в София“ са едни от осемте румънски войнишки гробища в България. Техен списък може да видите на официалния сайт на румънската Национална служба за отдаване на почит на героите (ONCE).
Изглежда, че румънските войнишки гробища в София са създадени през 1920 г. от румънската общност в София. Според един съвременен източник – lista-prizonierilor-romani-sofia-bulgaria в тях са погребани 253 войника, загинали в Български плен. Същевременно съществуват сведения, че става дума за 400 войници, загинали в резултат на Втората балканска война и Първата световна война.
В румъснкото военно гробище е построен възпоменателен паметник. Той стъпва върху обща гробница. Изработен е от масивен каменен блок, имащ формата на обелиск. Отгоре е монтиран орел, който държи в ноктите си лавров венец.
Гробището на румънски герои в София е възстановено с финансовия помощ на Национална служба за отдаване на почит на героите (ONCE).
В заключение припомняме стиховете на големия български поет Димчо Дебелянов:
Той не ни е вече враг
– живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб
загледан в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
[…]
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада?
– Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
По-надолу ви представяме снимки, показващи днешното състояние на гробищата.
Сръбските войнишки гробища в София представляват интересно място на паметта за Първата световна война. Те се намират в Централния софийски гробищен парк. Днес са добре поддържани. Към тях има и указателни табели, така че не е трудно да бъдат намерени.
По време на Първата световна война в България има десетки хиляди сръбски военнопленници и интернирани лица от сръбските територии, които България заема. Този въпрос не е добре проучен в историографията. Със сигурност, обаче, немалко от тях умират в страната. Ето защо след края на Първата световна война започват преговори между София и Белград за създаване на сръбски военни гробища в България. Един от резултатите от тези преговори е създаването на Сръбското войнишко гробище в София. Те са направени през 1918 г. По-късно българите успяват да убедят сръбската страна да се ексхумират всички сръбски покойници на територията на страната и да се препогребат в София. Във връзка с видимото подобрение на отношенията между Царство България и Кралство Югославия след 1934 г., през 1936 г. това е договорено, но няма време да се изпълни. Избухва Втората световна война и сръбските гробове из страната остават без поддръжка.
В сръбските войнишки гробища в София са погребани загинали сръбски войници в Балканските войни (1912-1913), военнопленници и интернирани по времето на Първата световна война (1915-1918). Реално има и починали през 1919 г. Площта на мемориалния комплекс е 1200 кв. м.
В началото има 480 гроба с дървени кръстове. През 1923 г. мемориалният комплекс е в много лошо състояние, разграбен от софийската беднота. Благодарение на сръбския поет Милан Ракич, който е посланик в София, са събрани данни за погребаните. Броят на погребаните нараства до 638. Събрани са и сериозни средства за нов облик на мемориалния комплекс. Той е открит през 1928 г. на Видовдан, т.е. 28 юни. Проектът е на белградския архитект Душан Миросавлевич. Оттогава датира и днешният облик на сръбското войнишко гробище. След това няколко пъти мемориалният комплекс е реновиран. Сръбското посолство в София редовно полага венци и организира възпоменателни церемонии.
Снимки: Траурна Агенция Кипарис
Траурна агенция цени е едно от популярните търсения в Гугъл. За удобство на клиентите тук ще обобщим някои oт често срещаните ценови предложения в София и ще направим кратък коментар.
Когато потърсите цени на погребение в търсачките ще ви се покажат различни цени. Започваме от най-ниските. Те могат да излязат като социални погребения, крайни цени, евтини погребения цени, цени за обикновени погребения, погребение за София с включваща всичко организация. Сумите варират между 250 лв. до 500 лв. Има и междинни варианти за около 300-350 лева. Тези предложения плюс реклами от типа на „най-ниски цени“ са напълно оправдани с оглед на социалното положение в страната, но хората трябва да проучат много внимателно какво се получава срещу тези суми. Може да се окаже, че в крайна сметка ще се наложите да заплатите много повече.
Реалната ниска цена за едно достойно, но съобразено с по-ограничени финансови възможности, погребение, e около 700-750 лева.
Предложенията за по-скъпи погребения също са много различни. Четете внимателно какво включват тези оферти. Ако нещо не Ви е ясно, не се притеснявайте да питате. Добрите траурни агенции се отличават и с това, че не се притесняват учтиво и внимателно да отговарят на въпроси. Цените обикновено варират. Горна граница практически няма. Едно отлично организирано погребение може да се направи за около 1700 лв., като в пакета да се включва опело в църква, осигуряване на безплатно ново гробно място. Трябва задължително да попитате дали става дума за реална крайна цена, без скрити такси и надценки.
При търсене в интернет гледайте отзивите за съответната траурна агенция. Сравнявайте тези отзиви с информациите на сайтовете на траурните агенции. Питайте ваши роднини и приятели за личния им опит. Четете внимателно всичко, което се включва в съответната оферта.
Ковчег(coffin) и сандъче (casket) са двете различни неща, които предлагат траурните агенции в САЩ.
Най-очевидната разлика е външният им вид: сандъчетата и ковчезите са оформени по различен начин.
Когато повечето хора САЩ си представят погребение, те виждат сандъче. Това е така, защото сандъчето се използва в повечето погребения в САЩ. Следователно разликата между „сандъчето“ и „ковчег“ е особено важна за семейства, които живеят в САЩ.
Сандъчето е специално проектирана кутия, направена за тялото на покойник. Обикновено се използва по време на погребение за излагане на тялото на починалия. След това, ако семейството не е избрало кремация, ковчегът с тялото, се спуска в земята по време на погребалната церемония.
По правило сандъчето според американските стандарти е правоъгълно. От двете му страни има метални тръби, с помощта на които да се пренася.
Днес сандъчетата са много по-популярни в САЩ от ковчезите. Самият термин се налага от втората половина на ХIX. Тогава собствениците на траурни агенции започват да използват „сандъче“ като начин да смекчат терминологията си и да създадат някак си повече нежност в общуването с близките на опечалените членове на семейството. Това е така, защото на английски думата „casket“ се всъщност се използва в смисъла на „ковчеже за скъпоценности“.
Любопитна подробност е, че днес в САЩ „сандъче“ може да се поръча дори в някои супермаркети от вида „склад за търговия на дребно“ като КОСТКО.
В САЩ по правило ковчезите имат шестоъгълна форма. В горната си част са по-широки, отколкото в долната. Това са големите външни разлики с т.нар. „сандъчета“.Обикновено в уестърните, когато действието се развива през XIX, публиката вижда именно ковчези.
Извън в англоезичните страни извън САЩ се използва масово понятието „ковчег“, като и в България.
Траурната процесия на Цар Борис III е една от на най-запомнящите се прояви на масова скръб в съвременната история на България. Причините са много и тук не е мястото да ги анализираме. Целта на тази кратка публикация е само да представи цитат от един полицейски доклад, публикуван в научната литература. В поста е вмъкната и една сравнително неизвестна рисунка на големия български художник Константин Щъркелов, посветена на смъртта на монарха.
„Никола Гешев получава на 6.IX. следния рапорт за траурната процесия:
„Донасям Ви, Господин Началник, че ми бе възложено с група 5 разузнавачи… охрана по бул. „Цар Освободител“ от ул. „Раковски“ до ул. „Бенковски“ срещу Руската църква, по случай погребалното шествие на Н. В. Борис III.
Районът бе прегледан на 4 т.м., като на всички разузнавачи се определиха местата, коит трябва да земат на 5 т.м. Получих декларациите на лицата, които ще бъдат по време на шествието в постройките, включващи се в района ми. Включиха се следните постройки: ул. „Раковски“ N 96“, бул. „Цар Освободител“ N 8, 8а и 10. На 5 т.м. в 6 часа всички разузнавачи, прилично облечени, подстригани и обръснати, се явиха на определеното място. Започнах проверка на лицата, които се намират в апартаментите и се установи, че лицата намиращи се в апартаментите, са записани в предварително раздадените им декларации. Проверих също така магазините и ресторантите“.
„Преди 6 часа народът беше застанал на плочниците, като постепенно плочниците се запълваха с народ, който смирено очакваше минаването на шествието. При появата на тленните останки на Н.В. Царя целият народ започна да ридае, като едва стихна, след като минаха и народните представители.
След това заедно с групата отидох пред полицейското комендантство, откъдето с автомобили отидохме на бул. „Христо Ботев“ до гарата и заехме новоопределените ни места на бул. „Христо Ботев“, ъгъла „Радовиш“ между народа. И тук народът посрещна със смирение тленните останки на Н. В. Царя и ги изпрати с ридания.
По време на траурното шествие не бяха отбелязани никакви инциденти с гражданите. Полицията се държа добре, а така също и поверените ми разузнавачи се държаха много добре с гражданството и няма отбелязан никакъв инцидент.
Приложение: декларациите.
Началник група: Иван Божилов.“
Източник: Недев, Н. Цар Борис III. Биография. С., 2004, с. 426-427
Добра траурна агенция? Как да разберем, кои са добрите траурни агенции при положение, че изборът от траурни услуги е голям?
Много хора под добра траурна агенция разбират коректна траурна агенция. Под коректна често имат предвид агенция, която не се възползва от скръбта на хората, за да изкара бързи пари. Изглежда, че всъщност при търсенето на добра траурна агенция парите не са водещи, макар, разбира се, с оглед на социалната действителност в страната, да са важни при избора на траурна агенция. По-скоро хората търсят коректното отношение, съпричастността, деликатността и уважението.
Естествено едва ли съществува един единствен отговор на този въпрос. Но може да се дадат определени насоки.
На първо място, когато се гледат цените, трябва да се има предвид, че прекалено ниските цени може да се окажат за сметка на прехвърляне на твърде много задължения по уреждане на документи и чакане за административни услуги, които да натоварят излишно опечалените в един тежък момент. Накратко питайте точно какво включва цената и какво се очаква от вас да свършите.
На второ място винаги е добре да работите с траурна агенция, която има свой офис, в който да се срещнете със служителите и чрез личния контакт да разберете дали ви оказват нужното коректно отношение и уважение.
На трето място, препоръка от близки и познати за траурна агенция винаги е голям плюс. В тази сфера личния момент е много силен и той не може да бъде компенсиран само с маркетинг и добро позициониране в интернет. Последното, разбира се е важно, но не е решаващо. Ето защо питайте роднини и приятели за препоръка.
Накрая, разбира се, може да се ориентирате и по коментарите, които най-често може да намерите към Гугъл Мапс за съответната траурна агенция. Естествено мненията може и да са фалшиви, но въпреки това подобна справка не е излишна.
Крематориумите са специално изградени сгради с пещ, която се използва за кремация на покойници. В някои страни крематориумът може да бъде и място за кремация на открито. В много страни крематориумите имат съоръжения за погребални церемонии, като параклис, например. Някои крематориуми включват и колумбарий, което представлява място за съхранение на пепелта на покойниците.
Крематориумите в България са три. Те са в София, Пловдив, Варна. Най-старият е в София. Дълго време той е единственият на Балканите. Софийски крематориум се намира в Централния гробищен парк и е смесено дружество с частни капитали и с общинско участие. Софийският крематориум е най-старият на Балканския полуостров.
От 2003 год. крематориумът е изцяло реконструиран и обновен. Изградени са нови крематориални пещи, произведени и доставени от Чехия, напълно автоматизирани. Целият процес по кремациите е изцяло в съответствие със стандартите на Европейския съюз.
Крематориумът се стопанисва от „СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ“ АД.
Това са смъртен акт. Също така е необходимо разрешително за кремиране, което се издава се от личен лекар или лекар на свободна практика. Необходимо е доказване правото за заявяване на кремация на близък роднина чрез акт за граждански брак, акт за раждане на децата на покойният, удостоверение за родствени връзки по права линия или по съребрена линия при доказване на липса на наследници по права линия
Кремацията се извършва с разрешително за кремиране или с нотариално заверено лично волеизявление за кремиране, което може да бъде в едно изречение „Желая след смъртта тялото ми да бъде кремирано“.