Погребението на Баучер (1850-1920)

По свидетелства от дневника на генерал Димитър Мустаков

Увод

Джеймс Дейвид Баучер е ирландски журналист, кореспондент на Балканите, застъпник за българската кауза и идеята за федерация на балканските народи. Баучер умира в България. Погребението на Баучер се превръща в голямо събитие. Погребан е в близост до Рилския манастир.

Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). След смъртта на Баучер Мустаков е определен за част от Комитета по организацията на погребението на бележития ирландец.

Погребението на Баучер
Страница от дневника на ген. Мустаков за погребението на Баучер, източник ЦДА.

Дневникът на ген. Мустаков, в който се описва и погребението на Баучер, се съхранява в Централния държавен архив в Държавна агенция „Архиви“.

За настоящата справка е използвано оригиналното архивно градиво (ЦДА, ф. 1870к, оп. 1, а. е. 1, л. 71-75) и съвсем скорошната публикация на ирландския историк любител Мартин О‘ Браян  – O’Brien, M. James David Bourchier: The History of the Bulgarian National Hero Born in Limerick, Ireland. Limerick, 2020, pp. 92-94

Новината за смъртта на Баучер и създаване на Комисия по организиране на погребението на Баучер

30. XII. – Четвъртък. И днес няма нищо особено. В 9:30 стигнах в Камарата, за да се видя с Караваневски и да говоря с него за стипендията на Баев, Д. Там научих, че тази сутрин Баучер е починал. Каза го един пристав на всеуслушание. Жал ми стана за този Българофил, когото съдбата изпрати да умре в любимата му България, която защитаваше в Англия с такъв жар.

[…]

Утре в 9:30 ме вика вика Сарафов от Външно министерство, за да участвам в Комисията за протокола по погребението на Баучер. Ще отида макар да съм хремав.

[…]

Събота, 21 януари. Бях на молебена. Присъстваха царят, дипломатите и другите официални лица. В църквата говорих с епископ Борис за погребението на Баучер по нашия обичай. Сарафов от Министерството на външните работи също беше там. Той ми каза да му напиша официално писмо и ще обсъди въпроса с владиците. След това от името на Комисията да пратя писмото в Светия Синод и да чакам решение. Молебенът свърши добре и особен хорът пя като на голям концерт… Царят беше любезен с всички. […] Обсъдихме [с кмета Иванов и Иван, телохранителя на Баучер – бел. ред.] заминаването утре за Рилския манастир за избиране място за гробницата, защото Иван го знаел – той да го посочи. Разбрахме се да тръгнем утре в  7:00.

[…]

В манастира ни посрещна игуменът и веднага отидохме в долината на река Брушница, където според Иван, Баучер искал да бъде погребан. Пътят е много лош и не вярвам Баучер да е харесвал това място. Избрахме място при една канара до рекичката и се върнахме.

[…]

Церемонията в София и погребението на Баучер до Рилския манастир

Обяви се погребението да стане на 5 януари.

[…]

Погребението започна в 2 часа [в София – бел. ред.]. Министър Омарчевски, Атанас Радулов, Цанко Бакалов, Добрович и други официални лица присъстваха. […] Процесията продължи до 5 часа и ние спряхме в Княжево. Линейката и камиончето тръгнаха от Княжево в 6 часа. Всички коли бяха в Княжево в 7 часа – общо 7 коли. Камиончето и линейката бяха украсени с венци – красива гледка. Пътувахме до Радомир и Самоков. Навсякъде ни посрещаха даже извън градовете.

[…]

Пристигнахме в манастира в 5 часа. Владиката Неофит ни посрещна с клира. След службата тялото беше откарано в църквата, прочете се молитвата „Светлая памят“ и ковчегът беше изнесен за погребението. Архимандрит Стефан държа високопатриотично слово на гроба. След това от името на Софийската община заместник-кметът държа дълго и безсъдържателно слово. Тялото бе погребано почти по тъмно.