По свидетелства от дневника на генерал Димитър Мустаков
Увод
Джеймс Дейвид Баучер е ирландски журналист, кореспондент на Балканите, застъпник за българската кауза и идеята за федерация на балканските народи. Баучер умира в България. Погребението на Баучер се превръща в голямо събитие. Погребан е в близост до Рилския манастир.
Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). След смъртта на Баучер Мустаков е определен за част от Комитета по организацията на погребението на бележития ирландец.
Дневникът на ген. Мустаков, в който се описва и погребението на Баучер, се съхранява в Централния държавен архив в Държавна агенция „Архиви“.
За настоящата справка е използвано оригиналното архивно градиво (ЦДА, ф. 1870к, оп. 1, а. е. 1, л. 71-75) и съвсем скорошната публикация на ирландския историк любител Мартин О‘ Браян – O’Brien, M. James David Bourchier: The History of the Bulgarian National Hero Born in Limerick, Ireland. Limerick, 2020, pp. 92-94
Новината за смъртта на Баучер и създаване на Комисия по организиране на погребението на Баучер
30. XII. – Четвъртък. И днес няма нищо особено. В 9:30 стигнах в Камарата, за да се видя с Караваневски и да говоря с него за стипендията на Баев, Д. Там научих, че тази сутрин Баучер е починал. Каза го един пристав на всеуслушание. Жал ми стана за този Българофил, когото съдбата изпрати да умре в любимата му България, която защитаваше в Англия с такъв жар.
[…]
Утре в 9:30 ме вика вика Сарафов от Външно министерство, за да участвам в Комисията за протокола по погребението на Баучер. Ще отида макар да съм хремав.
[…]
Събота, 21 януари. Бях на молебена. Присъстваха царят, дипломатите и другите официални лица. В църквата говорих с епископ Борис за погребението на Баучер по нашия обичай. Сарафов от Министерството на външните работи също беше там. Той ми каза да му напиша официално писмо и ще обсъди въпроса с владиците. След това от името на Комисията да пратя писмото в Светия Синод и да чакам решение. Молебенът свърши добре и особен хорът пя като на голям концерт… Царят беше любезен с всички. […] Обсъдихме [с кмета Иванов и Иван, телохранителя на Баучер – бел. ред.] заминаването утре за Рилския манастир за избиране място за гробницата, защото Иван го знаел – той да го посочи. Разбрахме се да тръгнем утре в 7:00.
[…]
В манастира ни посрещна игуменът и веднага отидохме в долината на река Брушница, където според Иван, Баучер искал да бъде погребан. Пътят е много лош и не вярвам Баучер да е харесвал това място. Избрахме място при една канара до рекичката и се върнахме.
[…]
Церемонията в София и погребението на Баучер до Рилския манастир
Обяви се погребението да стане на 5 януари.
[…]
Погребението започна в 2 часа [в София – бел. ред.]. Министър Омарчевски, Атанас Радулов, Цанко Бакалов, Добрович и други официални лица присъстваха. […] Процесията продължи до 5 часа и ние спряхме в Княжево. Линейката и камиончето тръгнаха от Княжево в 6 часа. Всички коли бяха в Княжево в 7 часа – общо 7 коли. Камиончето и линейката бяха украсени с венци – красива гледка. Пътувахме до Радомир и Самоков. Навсякъде ни посрещаха даже извън градовете.
[…]
Пристигнахме в манастира в 5 часа. Владиката Неофит ни посрещна с клира. След службата тялото беше откарано в църквата, прочете се молитвата „Светлая памят“ и ковчегът беше изнесен за погребението. Архимандрит Стефан държа високопатриотично слово на гроба. След това от името на Софийската община заместник-кметът държа дълго и безсъдържателно слово. Тялото бе погребано почти по тъмно.
