В Гърция и Сърбия съществуват Задушници, които са сходни с българската Архангелова Задушница. И в двете страни те се наричат Димитровденски Задушници. В Сърбия името е Митровданска Задушница. В Гърция пък се нарича Психосабато на Агиос Димитриос. И в двете страни датата се променя всяка година. Но винаги е в съботата преди Димитровден.
Разлики в традициите на двете страни
Ритуалите са сходни с българските. Отдава се почит към покойниците. Посещават се гробовете на близки и роднини. Между двете страни има разлики в датите. Това е така, защото в Гърция отбелязват Димитровден по нов стил като в България. В Сърбия, обаче, Димитровден е по стар стил. Тази година в Гърция Задушницата беше на 23 октомври. В Сърбия се очаква да бъде като в България на 7 ноември.
Има и още разлики. В Гърция изглежда, че Димитровденската Задушница има доста регионален характер. Тя се отбелязва главно в Македония и Тракия. В Сърбия тази традиция е разпространена навсякъде. Тя се почита и от сръбското население, което е останало да живее в другите бивши югославски републики.
Различни обяснения за произхода
Различни са и обясненията за възникването на тези Задушници. Гръцките богослови твърдят, че тя се свързва с някогашния основен поминък на населението в Тракия и Македония. Става дума за животновъдството. На Димитровден животновъдите слизат със стадата си от високите планини в районите, които ще зимуват. Заради поминъка си те са нямали възможност да почетат мъртвите при предишните две Големи Задушници. Така постепенно Димитровденската Задушница се разширява и утвърждава в Македония и Тракия.
В Сърбия произходът на тази Задушница се обяснява различно. Тя е привнесена от Русия традиция. Свързва се с победата на московския княз Дмитрий Донски над татарския пълководец Мамай на Куликовско поле през 1380 г. След победата е почетена паметта на падналите войни. Според преданието това се превръща в ежегодна традиция. Според Сръбската православна църква именно от нея произлиза и днешната Митровданска Задушница.
